От 17 часа в Къща музей „Пейо К. Яворов” започна ритуалът по запалване огъня на Яворовата поезия. Шестокласничката от СУ „П. К. Яворов” Ирен Радева изпълни стихотворението „Две души” на Яворов. Ирен е носителка на редица награди в Националния конкурс за рецитация на Яворова поезия „Подир сенките на облаците”, организиран от музея.

Делиана Начева – уредник в музея, приветства гостите с добре дошли и проследи годишнината, която се навършва през 2026 г. и която се свързва с най-силния творчески период на поета: „13 януари е – денят, в който Чирпан, България и светът с гордост и преклонение честват рождеството на гениалния поет Пейо Крачолов Яворов. Оттук, от тази скромна чирпанска къща, тръгва пътят на големия талант към величието, към висините на поетическото творчество, към родолюбивите стремежи за себеотрицание и жертвоготовност в името на Македония - голямата болка и любов на Яворов.

120 години ни делят от онази най-плодоносна в творческо отношение 1906 година, когато Яворов публикува едни от най-силните си и въздействащи стихове. В отделни книжки на сп. „Мисъл“ се появяват стихотворенията „Демон“, „От други свят съм аз“, „Възход“, цикълът „Среднощни видения“ в началото, на който е поставена „Песен на песента ми“ – „един манифест за новото поприще на Яворов, за новите форми и за новите мотиви в поезията му“, цикълът стихотворения „Дневник“, който включва стихове като „Среща“, „Сенки“, „Въздишка“, „Две хубави очи“, „Вълшебница“, “Ела“, „Теменуги“, „Идилия“ и цикълът стихотворения „Падение“ със стихотворенията „Слова“, „Аз страдам“, „Душата ми е стон“.

1906 г. година е белязана и от две паметни и съдбоносни срещи в живота на поета – срещите с Мина и Лора.

На 25 март 1906 г. – Благовещение – Яворов е на гости в дома на Петко Юрданов Тодоров, където се запознава с най-чистата си, красива, нежна, ефирна, но трагична любов Мина. Същият ден той пише стихотворението „Благовещение“. През месец ноември 1906 г. пише писмо до Мина, което разкрива силата на любовта му: „Аз Ви обичам. Аз бих желал да Ви притисна до гърдите си, да изплача душата си и да умра.“

Пет месеца след запознанството на Яворов с Мина, на 20 август 1906 г., на Драгалевския манастир е първата среща на Лора и Яворов, която го вдъхновява за стихотворението „Стон“.

Тези две срещи са извор на любов и вдъхновение за поета. 120 години по-късно ние още пазим спомена за Яворовите големи любови и за неповторимите стихове, които той им посвети и които продължават да се рецитират и вълнуват.

Днес, 148 годишнината от рождението на поета е повод за празник, повод за размисъл, повод да се вгледаме в бъдещето с онзи „поглед вечно устремен”, с който помним Яворов, и да пазим онази искра от Яворовия огън, която вечно ще гори в сърцата ни.”

Огънят пред бюст-паметника на поета от проф. Мара Георгиева бе запален от литературния историк проф. Владимир Атанасов. Преди това той произнесе кратко слово: „Огънят на Яворовата поезия за 58-ми път е символичен жест и потвърждение на нашата жива памет и за това, че сме единени. Обединени, ние научаваме истини от стиховете на Яворов, наречен от Гео Милев пророческата „еманация на расовия гений на българите”. Това е нашата душа, завещана ни от нашите деди, душата и изворът на съвременната поезия и на модерното изкуство въобще, която живее в гърдите на всеки от нас. Душата на Яворовите стихове докосва свърземните въпроси, които никой век не разреши, долавя целта и смисъла на живота, тревогата на човека от неговото съзряване до неговата зрялост, която преминава през търсене и самота. Открива онези висоти на духа, които могат да създадат една уникална с европейски измерения поезия, и ни разкрива тревогата на човека немощен и величествен, всекидневен и универсален. Чирпан приюти Яворовата поезия, Чирпан стана нейно пристанище, Чирпан разпали огъня на тази поезия. Над сто пъти Яворов употреби думите огън, жар, пламък, пламва, пламтеж, за да ни докаже, че словото на тази поезия носи истини, калява националния характер и издига българския дух. Събрали сме се тук, за да докажем със своето присъствие, че националната културна памет е жива, живо е делото и словото на твореца и пророка Пейо Крачолов Яворов.”

Огънят на Яворовата поезия бе пренесен от факлоносците Петя Ангелова, Йоанна Стойчева и Християн Стефанов от ПГСС – Чирпан и Ивайло Делчев, Николай Николов и Деа Георгиева от СУ „П. К. Яворов” от родната къща на Яворов до паметника му в градския парк.